Оборудване от приключилия златодобивен рудник „Ада тепе“ край Крумовград ще бъде използвано при изграждането на новия златен проект „Чока Ракита“ в Източна Сърбия. DPM Metals продължава демонтажа и обновяването на компоненти от обогатителната фабрика, докато подготвя следващата си голяма инвестиция на Балканите.
Канадската минна компания DPM Metals съобщи на 12 ноември 2026 г., че продължава инженерната подготовка и доставките на оборудване за бъдещия подземен златен рудник „Чока Ракита“ в Сърбия.
Сред основните дейности са демонтажът и обновяването на компоненти от преработвателната фабрика на „Ада тепе“, осигуряването на ключово технологично оборудване, изборът на изпълнител за подземните работи и разработването на детайлния инженерен проект.
Така част от инфраструктурата на приключилия български рудник ще получи втори производствен живот.
От Крумовград към нов златен проект
Обогатителната фабрика на „Ада тепе“ прекрати работа на 15 юли 2026 г. след планираното изчерпване на производствения цикъл на рудника.
Вместо цялото оборудване да бъде изведено от употреба, DPM предвижда част от него да бъде ремонтирана, модернизирана и използвана в „Чока Ракита“.
Подобен подход може да намали необходимостта от закупуване на нови съоръжения, да ограничи част от инвестиционните разходи и да съкрати сроковете за доставка. Конкретните икономии обаче все още не са публично количествено определени.
Това е практически пример за повторно използване на индустриални активи в минния сектор — възможност, която придобива все по-голямо значение при планирането на устойчиви инвестиции.
За икономическото и социалното наследство на рудника край Крумовград Geotopia вече разказа в материала „Какво идва след „Ада тепе“: Регионът търси следващия си голям проект“.
„Чока Ракита“ — следващата инвестиция на DPM
Златният проект „Чока Ракита“ се намира приблизително на 35 километра северозападно от Бор, в един от най-перспективните металогенни райони на Сърбия.
Според публикуваното проучване за осъществимост на DPM Metals проектът предвижда подземен добив и преработка на златосъдържащи руди, с очакван експлоатационен период от около десет години.
Компанията планира първото производство на концентрат през първата половина на 2029 г. Предвиждат се и над 500 работни места, като приоритет ще бъде даден на местната заетост и професионалното обучение.
В актуалния си финансов отчет DPM посочва планирани инвестиционни разходи за развитието на проекта през 2026 г. в размер на 49–53 млн. щатски долара. От тях 13,7 млн. долара са направени през първите девет месеца на годината.
Тези разходи са насочени основно към инженерни разработки, разрешителни процедури, предварителни дейности и подготовка за бъдещото строителство.
Политическата ситуация може да повлияе на графика
Въпреки техническия напредък окончателното инвестиционно решение за „Чока Ракита“ остава обвързано с приключването на необходимите разрешителни процедури.
В съобщението си от 12 ноември 2026 г. компанията предупреждава, че след парламентарните избори в Сърбия на 25 октомври административните и регулаторните решения могат да се забавят до сформирането на новото правителство и конституирането на парламента.
DPM заявява, че остава ангажирана с проекта и продължава подготовката му, като при необходимост ще актуализира сроковете.
Следователно демонтажът и подготовката на оборудването не означават, че строителството на новия рудник вече е официално започнало.
Geotopia мнение
Повторното използване на оборудването от „Ада тепе“ в „Чока Ракита“ показва как приключването на един минен проект може да се превърне в начало на следващ индустриален цикъл.
Съвременната минна индустрия не се изчерпва с добива на полезни изкопаеми. Тя създава инфраструктура, технологичен капацитет, професионални умения и оборудване, които могат да продължат да създават стойност и след края на експлоатацията на конкретно находище.
За България този пример има особено значение. Той показва, че наследството на един рудник не се измерва само с произведеното злато, но и с възможността натрупаните ресурси и опит да бъдат използвани отново.
Успехът на този подход ще зависи от техническата пригодност на оборудването, реалните икономии и своевременното приключване на разрешителните процедури в Сърбия.
