Минните отпадъци, натрупвани в продължение на десетилетия, могат да се окажат ценен източник на метали за съвременната индустрия. Британската Fulcrum Metals обяви нови лабораторни резултати от историческо хвостохранилище в Канада, при които безцианидна технология е позволила извличането на рубидий, стронций и скандий. Заедно със златото, среброто и телура това разширява до шест броя на металите, чието извличане компанията оценява като потенциална основа за бъдещо производство.
Минните отпадъци все по-често се разглеждат не само като екологично задължение, но и като възможен вторичен минерално-суровинен ресурс. Причината е, че по-старите технологии за преработка невинаги са позволявали ефективно извличане на всички ценни компоненти, съдържащи се в рудата.
Нов пример за тази тенденция идва от Канада.
На 11 ноември 2026 г. британската компания Fulcrum Metals обяви нови резултати от лабораторни изпитвания на отпадъци от историческия златодобивен комплекс Teck-Hughes в района на Kirkland Lake, провинция Онтарио.
Изпитванията са проведени с технология на американската Extrakt Process Solutions, която използва специализиран безцианиден процес за извличане на метали.
Най-важното ново развитие е установената възможност за извличане на още три елемента — рубидий, стронций и скандий — от същия материал, в който предходни изпитвания вече са показали потенциал за извличане на злато, сребро и телур.
Резултатите все още са лабораторни. Те не означават, че е започнало промишлено производство или че икономическата ефективност на технологията е окончателно доказана.
Шест метала от материал, считан за отпадък
Проектът Teck-Hughes е разположен в един от исторически най-значимите златодобивни райони на Канада.
В продължение на десетилетия преработката на златоносни руди е оставила значителни количества хвостов материал, който днес представлява обект на нови технологични изследвания.
Според историческите оценки на компанията в Teck-Hughes има приблизително 6,5 млн. тона хвостов материал със средно съдържание на злато около 0,66 грама на тон. Тези данни подлежат на допълнителна проверка и не представляват актуална оценка на минерални ресурси по съвременен стандарт.
Първоначалните технологични изследвания са били насочени основно към възстановяване на златото и извличане на допълнителни ценни компоненти.
Новата програма обаче разширява този подход.
При проведените двуетапни лабораторни изпитвания са отчетени следните резултати:
| Метал | Извличане |
| Злато (Au) | 62,4% |
| Сребро (Ag) | 85,4% |
| Телур (Te) | 91,1% |
| Рубидий (Rb) | 52,5% |
| Стронций (Sr) | 74,5% |
| Скандий (Sc) | 47,8% |
Източник: Fulcrum Metals, лабораторни резултати от 11 ноември 2026 г.
Това са предварително изчислени степени на извличане при лабораторни условия, а не добив на пречистени и готови за продажба метали.
При предходна оптимизирана серия тестове компанията е постигнала до 78% извличане на златото, 95% на среброто и 96% на телура.
Важно е да се подчертае, че тези по-високи резултати са получени при различни условия. Компанията все още не е доказала, че оптимизираните показатели за благородните метали могат да бъдат постигнати едновременно с новите резултати за рубидий, стронций и скандий.
Как работи технологията без цианид?
Използваният процес принадлежи към групата на хидрометалургичните технологии.
При тях целевите метали се извличат от твърдия материал чрез взаимодействие с подходящи химични разтвори, след което следват допълнителни операции за разделяне, концентриране и пречистване.
За новите изпитвания материалът от Teck-Hughes е бил смлян до размер, при който 80% от частиците преминават през сито с отвор приблизително 60 микрометра — показател, известен като P80.
След първоначалното извличане твърдият остатък е подложен на допълнителен етап на обработка, насочен основно към златото и среброто, но при който са преминали в разтвор и други метали.
Особеността на технологията на Extrakt е, че при тези изпитвания не се използва цианид.
Това е съществено от гледна точка на технологичния избор, но не означава автоматично, че процесът няма въздействие върху околната среда.
За пълна екологична оценка са необходими данни за използваните реагенти, водното потребление, отпадъчните разтвори, остатъчните материали, енергийния баланс и евентуалните емисии.
Компанията все още не е публикувала достатъчно информация за всички тези показатели при бъдеща промишлена експлоатация.
Следователно технологията е перспективна, но екологичните и икономическите ѝ предимства трябва да бъдат доказани в по-голям мащаб.
Защо рубидият, стронцият и скандият са интересни?
Трите нови елемента имат различни приложения във високотехнологичната индустрия.
Рубидий се използва в специализирани електронни системи, атомни часовници, прецизна навигация и определени технологии, свързани с квантовите изследвания.
Стронций намира приложение в керамичната промишленост, специализирани магнити и различни индустриални материали.
Скандий представлява интерес за производството на висококачествени алуминиеви сплави, използвани в авиацията и други приложения, при които ниското тегло и механичната устойчивост са важни. Той има приложение и в някои технологии за твърдооксидни горивни клетки.
При Teck-Hughes лабораторните анализи показват следните съдържания:
| Елемент | Установено съдържание |
| Рубидий | 106,4 г/т |
| Стронций | 841,7 г/т |
| Скандий | приблизително 10 г/т |
На пръв поглед тези концентрации могат да изглеждат ниски.
Икономическата им значимост обаче зависи не само от съдържанието, но и от цената на крайния продукт, възможната степен на извличане, разходите за преработка и наличието на реални купувачи.
Особено важно е, че специализираните пазари за някои от тези материали са сравнително ограничени. Висока индикативна цена не означава непременно, че големи количества могат да бъдат продадени при същите условия.
Затова бъдещите изследвания трябва да покажат дали трите метала могат да се превърнат в действителен допълнителен източник на приходи.
Защо старите хвостохранилища привличат нов интерес?
Съвременните технологии създават възможност за преоценка на материали, които преди десетилетия не са представлявали икономически интерес.
Исторически много обогатителни фабрики са били проектирани да извличат основно един или няколко метала.
Други компоненти са оставали в хвоста, защото са били с ниски концентрации, не е съществувала подходяща технология за извличането им или пазарните им цени не са оправдавали допълнителната обработка.
Днес ситуацията постепенно се променя.
Развитието на хидрометалургията, по-прецизните аналитични методи и нарастващото търсене на специализирани метали позволяват част от тези материали да бъдат разглеждани като потенциални вторични ресурси.
В определени случаи историческите хвостохранилища имат и практическо предимство: материалът вече е добит, натрошен и натрупан на повърхността.
Това може да намали необходимостта от нови изкопни работи и част от разходите по подготовката на суровината.
Но подобно предимство не е универсално.
Материалът трябва да бъде достатъчно добре охарактеризиран, а евентуалното повторно третиране на хвостохранилище трябва да отчита неговата устойчивост, воден режим, екологично състояние и действащите разрешителни.
В по-широк контекст Geotopia вече разгледа технологичната последователност на минната индустрия в материала „Пътят на рудата – от находище до метал“.
Новите разработки показват, че при определени условия тази последователност може да получи и допълнителен етап — повторна преработка на материали, останали след първоначалното обогатяване.
Следващата стъпка — пилотна инсталация в Онтарио
Fulcrum Metals планира да премине от лабораторни изпитвания към пилотни тестове в специализирано съоръжение в Mississauga, провинция Онтарио.
Предвидено е оборудването и подготовката за въвеждане в експлоатация да бъдат завършени до края на първото тримесечие на 2027 г.
Пилотните изпитвания с материал от Teck-Hughes са планирани за второто тримесечие на същата година.
Целта е да се проверят възможностите за едновременно извличане на благородни и критични метали, както и последващото им разделяне до продукти с определено качество.
Компанията ще изследва и възможността за интегриране на флотационни операции и други технологични етапи.
Този преход е особено важен, защото лабораторните резултати не отразяват напълно всички предизвикателства на промишленото производство.
В реална технологична схема трябва да се установят стабилността на процеса, поведението на различните компоненти, разходът на реагенти, енергийното потребление, необходимото оборудване и качеството на крайните продукти.
Без подобни данни не може да бъде направена надеждна оценка на икономическата ефективност.
Потенциал и за други исторически минни обекти
Fulcrum Metals вижда възможности технологията да бъде приложена и в други исторически хвостохранилища.
Сред тях е проектът Sylvanite, който се намира приблизително на три километра от Teck-Hughes.
Според исторически оценки двата обекта съдържат общо над 10 млн. тона хвостов материал, като количествата подлежат на допълнителна проверка.
В Sylvanite също са установени съдържания на благородни и определени критични метали.
Това обаче не означава, че резултатите от Teck-Hughes могат автоматично да бъдат пренесени върху съседния обект.
Всеки хвостов материал има собствен минераложки и химичен състав, а технологичното му поведение може да се различава съществено.
Необходими са самостоятелни изпитвания и оценка на възможностите за извличане.
Компанията разполага с договорни права за използване на технологията на Extrakt в райони на Kirkland Lake и Timmins, където са документирани десетки исторически обекти с минни отпадъци.
Това създава възможност за развитие на по-широка технологична платформа, но реалното ѝ приложение ще зависи от резултатите на пилотните изпитвания и от икономиката на отделните проекти.
Може ли повторната преработка да има и екологичен ефект?
При правилно планиране повторната преработка на минни отпадъци може да създаде условия не само за извличане на допълнителни метали, но и за подобряване на управлението на исторически замърсени или недостатъчно рекултивирани терени.
Потенциалните ползи включват намаляване на количеството на определени отпадъчни материали, стабилизиране на остатъците и последващо възстановяване на засегнатите площи.
Възможно е и намаляване на необходимостта от добив на част от суровините от нови находища.
Но тези положителни ефекти не са гарантирани.
Повторната преработка може да изисква нови реагенти, вода, енергия и съоръжения за управление на получените остатъци.
При някои исторически хвостохранилища съществуват и специфични рискове, свързани с мобилизирането на замърсители при разместване на материала.
Затова оценката трябва да обхваща целия технологичен цикъл, а не само степента на извличане на металите.
Истинската устойчивост се определя от съчетанието между технологична ефективност, икономическа целесъобразност и доказано приемливо въздействие върху околната среда.
Какво означава това за България?
България има дългогодишна история в добива и преработката на медни, оловно-цинкови, златосъдържащи и други руди.
В резултат от тази дейност в страната съществуват множество хвостохранилища и други съоръжения за минни отпадъци, изграждани през различни периоди и при различни технологични условия.
Част от тях могат да представляват интерес за съвременни геохимични и технологични изследвания.
Това обаче не означава, че всички са подходящи за повторна преработка или че непременно съдържат икономически значими количества критични метали.
Първата стъпка би трябвало да бъде систематично охарактеризиране на материалите — химичен и минераложки състав, пространствено разпределение, технологична извлекаемост и екологично състояние.
Едва след това могат да бъдат оценени възможностите за прилагане на съвременни методи за извличане.
Подобен подход се вписва и в европейската политика за по-ефективно използване на ресурсите.
Както Geotopia разгледа в материала „Европа обявява критичните суровини за стратегически приоритет“, Европейският съюз поставя конкретни цели за увеличаване на добива, преработката и рециклирането на стратегически суровини в рамките на Съюза.
Повторното използване на минни отпадъци може да бъде един от допълващите инструменти в тази политика.
То не може да замени необходимостта от нови геоложки проучвания и първичен добив, но в определени случаи би могло да увеличи ефективността на вече използваните минерални ресурси.
Geotopia мнение
Резултатите от Teck-Hughes показват една все по-важна тенденция в съвременната минна индустрия — промяната в начина, по който се оценява стойността на минералните ресурси.
Материал, който преди десетилетия е бил определен като отпадък, днес може да представлява интерес за извличането на метали, които тогава не са били икономически значими или за които не е съществувала достатъчно ефективна технология.
Това не означава, че старите хвостохранилища автоматично се превръщат в нови находища.
Означава обаче, че технологичното развитие може да промени икономическата оценка на вече добити и преработени материали.
Особено интересна е възможността една технологична схема да извлича няколко различни метала, вместо да се концентрира само върху основния ценен компонент.
Подобен подход би могъл да повиши ресурсната ефективност и да създаде допълнителни възможности за развитие на минната индустрия.
Същевременно лабораторните резултати са само първата стъпка. Реалната стойност на технологията ще бъде доказана едва когато тя покаже устойчиви технически, икономически и екологични резултати в по-голям мащаб.
За България подобни разработки поставят въпроса дали исторически натрупаните минни отпадъци са достатъчно добре проучени от гледна точка на съвременните възможности за извличане на стратегически суровини.
Отговорът не трябва да се търси в предварителни обещания, а в геоложки изследвания, лабораторни анализи и последователни технологични оценки.
Защото бъдещето на минерално-суровинната индустрия може да се определя не само от откриването на нови находища, но и от способността да извличаме повече стойност от ресурсите, които вече сме използвали.
