От Швеция до Португалия: как най-зелените държави в Европа развиват собствен минен добив

В обществения дебат често се налага удобната, но невярна противоположност „или природа, или минен добив“. Реалният европейски опит показва друго: държавите с едни от най-високите екологични показатели в света не премахват добива на суровини. Те го поставят под строги разрешителни режими, научни оценки, публичност, мониторинг, финансови гаранции и задължение за рекултивация.

Това не е само политическо твърдение. Швеция, Финландия, Норвегия, Германия, Франция, Австрия, Испания, Португалия и Ирландия са сочени за едни от най-зелените държави в Европа и са сред водещите европейски страни в международни екологични оценки като Environmental Performance Index. Именно затова техният опит е особено показателен: високите екологични амбиции не изключват развитието на собствен минен добив, а поставят пред него по-строги правила, контрол и обществени изисквания.

Всички тези държави имат действащ минен добив или развиват нови проекти за стратегически суровини.

Този факт не доказва, че всяка мина е безопасна или че всеки проект трябва да бъде одобрен. Доказва нещо по-важно: високата екологична защита и минната индустрия не са поначало несъвместими. Решаващи са технологията, управлението на водите и отпадъците, въздействието върху биоразнообразието, контролът и отговорността след закриването.

Европа не се отказва от суровините – тя променя правилата за добива им

Европейският съюз вече официално разглежда достъпа до суровини като въпрос на икономическа сигурност, енергиен преход и индустриална устойчивост. Европейският акт за критичните суровини поставя конкретни цели за 2030 г.:

• най-малко 10% от годишното потребление на стратегически суровини в ЕС да бъде осигурявано чрез добив в Съюза;
• най-малко 40% да бъде преработвано в ЕС;
• най-малко 25% да идва от рециклиране;
• не повече от 65% от потреблението на всяка стратегическа суровина на съответния етап на преработка да зависи от една трета държава.

През март 2025 г. Европейската комисия одобри 47 стратегически проекта на територията на ЕС, а през юни същата година – още 13 проекта в трети държави и отвъдморски страни и територии. Те обхващат добив, преработка, рециклиране и заместване на суровини. Официалният списък на Европейската комисия включва добивни проекти за литий, мед, никел, кобалт, волфрам, графит, редкоземни елементи и други материали в Швеция, Финландия, Франция, Германия, Испания и Португалия.

Към юли 2026 г. приключи и вторият прием на кандидатури. Комисията съобщи за 95 заявления от ЕС и 66 извън него. Това не означава, че всички ще бъдат одобрени. Показва обаче посоката: Европа не планира икономика без минерални суровини, а по-устойчива, диверсифицирана и контролирана суровинна база.

Причината е материалната реалност на зеления преход. Според Международната агенция по енергетика един типичен електромобил изисква около шест пъти повече минерални суровини от конвенционален автомобил, а наземна вятърна електроцентрала – около девет пъти повече от газова централа със сходна мощност. От 2010 г. средното количество минерали, необходимо за единица нова електрогенерираща мощност, е нараснало с 50%.

Следователно зеленият преход не премахва минното дело. Той увеличава необходимостта добивът да бъде технологично по-добър, екологично по-сигурен и обществено по-прозрачен.

Швеция: 13 действащи метални мини и нова политика за суровинна сигурност

Швеция безспорно е сред държавите с най-високи екологични показатели в света, но едновременно с това остава водеща минна държава в Европейския съюз.

Последният статистически доклад на Шведската геоложка служба – SGU посочва, че през 2025 г. в страната са работили 13 метални мини. Швеция добива желязна руда, мед, цинк, олово, злато и сребро и осигурява преобладаващата част от производството на желязна руда в ЕС.

Това не е остатък от индустриалното минало, който страната се опитва да закрие. През юли 2026 г. шведското правителство представи нова минерална стратегия, която свързва достъпа до метали с националната сигурност, отбраната и устойчивостта на европейската индустрия. Стратегията предвижда по-предвидими процедури, инвестиции в геоложки проучвания, развитие на преработката и по-активна държавна роля. Geotopia вече разгледа подробно защо Швеция превърна критичните суровини в приоритет на националната сигурност.

Важното уточнение е, че ускорена процедура не означава автоматично разрешение. Проектите продължават да бъдат подчинени на екологични оценки, консултации и националното и европейското природозащитно законодателство.

Финландия:41 действащи мини и най-голямата първична златна мина в Европа

Финландия е четвърта в света по Environmental Performance Index. Същевременно тя има развита индустрия за злато, никел, мед, кобалт, хром и индустриални минерали.

Според актуалния отчет на финландския орган Tukes за 2025 г. 22 компании са отчели добив от 41 мини, от които 9 са металоруднични . През годината са добити 28,7 млн. тона метални руди, а инвестициите в добив и обогатяване достигат 439 млн. евро. Сред обектите с най-значими инвестиции са Kevitsa, Siilinjärvi, Kittilä и Terrafame.

Подземната мина Kittilä в Лапландия е определяна от оператора Agnico Eagle като най-голямата първична златна мина в Европа. През 2025 г. тя е произвела 217 379 тройунции злато, или приблизително 6,76 тона.

Финландският пример е особено показателен: високите екологични стандарти не са довели до отказ от добива, а до система, в която разрешителните, инвестициите, безопасността и екологичните разходи се отчитат и контролират от специализирани институции.

Норвегия: амбиция за „най-устойчивата минерална индустрия в света“

Норвегия не е член на ЕС, но е част от Европейското икономическо пространство и важен участник в европейските суровинни вериги. Страната е осма в Environmental Performance Index за 2026 г.

Вместо да обяви минното дело за несъвместимо със своите фиорди, природни територии и климатични цели, норвежкото правителство прие национална минерална стратегия с амбицията Норвегия да развие „най-устойчивата минерална индустрия в света“. Страната има производство на индустриални минерали и титанови суровини, включително дългогодишния добив на илменит в Tellnes.

Формулировката е съществена. Норвегия не обещава добив без въздействие – такъв не съществува. Тя поставя цел въздействието да бъде минимизирано, управлявано и подчинено на високи технологични и екологични изисквания.

Германия и Австрия: индустриални суровини, соли и волфрам

Германия е шеста в Environmental Performance Index, но продължава да добива значителни количества собствени суровини. Според германската инициатива за прозрачност в добивната индустрия D-EITI през 2023 г. страната е добила 33,9 млн. тона калиеви соли, 12,5 млн. тона каменна сол и промишлени разсоли, 44,7 млн. тона варовик, мергел и доломит и стотици милиони тонове пясък, чакъл и трошен камък.

Това не решава зависимостта на Германия от внос на метални суровини, но опровергава представата, че развитата зелена индустриална държава функционира без добив. Освен това сред стратегическите проекти на ЕС е германският Zero Carbon Lithium – проект за извличане на литий, който все още трябва да премине през всички приложими разрешителни процедури.

Австрия предлага един от най-нагледните европейски примери. Мината Mittersill в провинция Залцбург добива шеелитова руда за производство на волфрам. След първоначален открит добив през 70-те години от 1986 г. тя работи само подземно. Рудата се транспортира до обогатителната фабрика чрез подземна конвейерна система, а обектът се намира непосредствено до националния парк „Хое Тауерн“.

Този пример не означава, че близостта до защитена територия е без значение. Напротив – тя изисква по-строг контрол и технически решения. Но показва, че в Австрия въпросът се решава чрез конкретни условия и технологии, а не чрез презумпцията, че всяка минна дейност е недопустима.

Ирландия: Tara отново произвежда цинк

Ирландия остава важна за европейското производство на цинк.

Подземната Tara Mine край Наван е една от най-големите цинкови мини в Европа. След период на консервация от юли 2023 г. до октомври 2024 г. производството беше възстановено. По данни на Boliden през 2025 г. в Tara са преработени 1,44 млн. тона руда, а планираната производствена цел е 1,8 млн. тона годишно с перспектива за увеличение до 2,2 млн. тона.

Цинкът е ключов за поцинковането и защитата на стоманата от корозия, а оттам – за инфраструктурата, транспорта, енергетиката и удължаването на живота на металните изделия. Ирландия не избира между екологична репутация и индустриална суровина. Тя изисква добивът да работи в рамките на съответните разрешителни и екологични задължения.

Испания: Андалусия е вторият по големина производител на мед в ЕС

В южната част на страната Андалусия е център на металния добив и на Иберийския пиритен пояс.

В свой доклад от 2025 г. ОИСР посочва, че Андалусия:

• осигурява 35% от минното производство на Испания;
• концентрира 30% от заетостта в испанския минен сектор;
• формира около 90% от металния добив в страната;
• е вторият по големина производител на мед в ЕС;
• е имала 463 действащи минни и кариерни обекта през 2024 г.

Докладът не прикрива предизвикателствата. ОИСР препоръчва по-добра координация между институциите, по-активно участие на местните общности, по-силен мониторинг и развитие на кръгови и по-ефективни технологии. Тъкмо това е европейският подход: не безусловно одобрение, а развитие при правила и корекции там, където контролът е недостатъчен.

Португалия: 3,1 млн. тона преработена руда в Neves-Corvo през 2025 г.

Португалия също е важна част от Иберийския пиритен пояс.

Подземната мина Neves-Corvo, управлявана от Somincor, произвежда концентрати на мед, цинк и олово. Според актуалните данни на Boliden през 2025 г. там са преработени около 3,1 млн. тона руда. Мината достига дълбочина около 1100 метра и осигурява средно 1259 работни места.

Разширението Lombador North Phase 2, Semblana и третият силоз за преработка в Neves-Corvo е включено сред стратегическите проекти на ЕС за принос към доставките на мед. В европейския списък присъстват и португалски проекти за литий и преработка на батерийни суровини.

Това показва, че страна, позната с океанското си крайбрежие, защитените територии и силния туризъм, не приема тезата, че природата може да бъде защитена само чрез отказ от собствен добив.

Франция: стратегически литий, но не и автоматично разрешение

Проектът EMILI на Imerys предвижда интегриран добив и преработка на литий в департамента Allier и през 2025 г. получи статут на стратегически проект по Европейския акт за критичните суровини.

Тук е важно да се направи разграничение: EMILI все още не е действаща мина, а стратегическият статут не замества екологичните оценки и националните разрешения. Проектът премина през обществен дебат и продължаваща консултация под наблюдението на френската Национална комисия за обществен дебат. През 2025 г. проектният график и част от параметрите му бяха променени.

Точно този процес е доказателство за реалния европейски модел: държавата може да счита една суровина за стратегическа и едновременно да изисква оценка, публичност, корекции и доказване на екологичната допустимост.

Натура 2000 не е автоматична забрана – но стандартът е висок

Един от най-често повтаряните митове е, че в зона от Натура 2000 не може да има никаква стопанска или добивна дейност. Европейската комисия изрично е разработила процедура и специално ръководство за добивните дейности и Натура 2000.

Минни проекти във или около защитена зона не са автоматично изключени. Ако обаче е вероятно да окажат значително въздействие, те трябва да преминат подходяща оценка по член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията. Компетентният орган може да ги одобри само ако въз основа на пълна и надеждна научна информация е установено, че няма да бъде увредена целостта на зоната.

Следователно Натура 2000 не е нито автоматично „да“, нито автоматично „не“. Тя е режим на висока доказателствена и природозащитна тежест.

Рециклирането е задължително, но не може да замени добива

Европа правилно поставя цел за повече рециклиране. Метали като медта могат да се използват многократно, а извличането на суровини от стари продукти и добивни отпадъци трябва да се увеличава.

Но рециклирането е ограничено от количеството материал, който вече е въведен в икономиката, от дългия живот на инфраструктурата и от бързото нарастване на търсенето. Не може да бъде рециклиран метал, който още не е произведен и вложен в продукт. Затова първичният добив и кръговата икономика не са противоположности, а два необходими източника на суровини. Geotopia разгледа този въпрос и в анализа „Медта – металът, без който няма зелен преход“.

Какво всъщност доказват европейските примери

Швеция, Финландия, Норвегия, Германия, Австрия, Ирландия, Франция, Испания и Португалия не доказват, че минният добив е без въздействие. Подобно твърдение би било научно и обществено некоректно.

Те доказват три по-защитими тези:

1. Високата екологична ефективност на една държава не изисква премахване на минната индустрия.
2. Зеленият и дигиталният преход увеличават потребността от метали и минерали, вместо да я отменят.
3. Правилният въпрос не е „мина или природа“, а дали конкретният проект може да изпълни строгите изисквания за технология, води, отпадъци, мониторинг, аварийна готовност, рекултивация и финансова отговорност.

Когато един проект не може да докаже своята допустимост, той не трябва да бъде реализиран. Но когато оценката е основана на проверими данни, въздействията са ограничени до допустимите нива, а контролът и гаранциите са реални, автоматичното му обявяване за „екологична катастрофа“ не е научна позиция.

Geotopia мнение

Съвременният свят такъв, какъвто го познаваме, не би могъл да съществува без минния добив. Жилищата, пътищата, електропреносните мрежи, автомобилите, смартфоните, медицинската техника, цифровите комуникации и отбранителните технологии зависят от метали и минерали, извлечени от земята. Зеленият преход не отменя тази зависимост – той я увеличава. Няма електромобили, батерии, вятърни турбини и възобновяема енергетика без мед, литий, никел, графит, желязо и редкоземни елементи.

Показателно е, че дори държавите, сочени като най-зелени в Европа и света, не са се отказали от минното дело. Швеция, Финландия, Норвегия, Германия, Австрия, Франция, Испания и Португалия продължават да добиват суровини или развиват нови стратегически проекти. Тези страни разбират, че опазването на природата не означава отказ от материалната основа на съвременната цивилизация, а добив при строги екологични правила, технологичен контрол и ясна отговорност.

Позицията на Geotopia е ясна: не всяка мина трябва да бъде приемана безкритично, но нито един проект не бива да бъде отхвърлян само защото е минен. Всеки проект трябва да бъде оценяван според конкретната, технология и доказаните въздействия, като носи пълната цена на екологичната защита, безопасността, мониторинга, рекултивацията и дългосрочната отговорност.

Истинският избор не е между минен добив и съвременен начин на живот – защото вторият не може да съществува без първия. Изборът е между зависимост от добив с по-слаб контрол някъде далеч и собствен, отговорен добив при строги правила, прозрачност и работещи институции. Европейският модел не е отказ от минното дело. Той е отказ от безконтролното минно дело.