От Куманово до Гевгелия правителството поставя началото на мащабна процедура за изследване на потенциала за метални минерални суровини. Решението не разрешава добив, но може да отвори пътя към нови геоложки открития и бъдещи инвестиционни проекти.
Северна Македония предприема сериозна стъпка към по-пълно изследване на минералния потенциал в източната и югоизточната част на страната.
С решение от 30 юни 2026 г. правителството поставя началото на процедура за предоставяне на концесия за проспекционни геоложки проучвания на метални минерални суровини в пространство, обозначено като „Изток“. То обхваща територии в 27 общини — от Куманово и Кратово на север до Струмица, Валандово и Гевгелия на юг.
Става дума за един от най-мащабните териториални обхвати за първоначално геоложко проучване, обявявани в страната през последните години. Решението обаче не означава, че в тези общини непосредствено ще бъдат открити мини. На този етап целта е да бъдат установени перспективни зони, които могат да бъдат проучвани по-подробно в бъдеще.
Какво точно реши правителството
Официалното решение № 57-4047/9 е прието на заседание на правителството на Северна Македония на 30 юни 2026 г.
Основната цел, записана в документа, е:
- откриване на нови перспективни проучвателни площи;
- определяне на зони за последващи подробни геоложки проучвания;
- установяване на потенциални нови находища на метални минерални суровини.
Процедурата е за предоставяне на една концесия за първоначални геоложки проучвания за метални минерални суровини в пространството „Изток“. Бъдещият концесионер ще бъде избран сред кандидатите, които изпълнят условията в тръжната документация и публичната покана.
В решението не е посочена предварително избрана компания. Не са обявени и конкретни кандидати, размер на инвестиционната програма или окончателни финансови условия.
Кои са включените 27 общини
Пространството „Изток“ обхваща територии в общините:
Берово, Босилово, Валандово, Василево, Велес, Виница, Гевгелия, Делчево, Демир Капия, Конче, Щип, Кочани, Пробищип, Радовиш, Струмица, Свети Николе, Куманово, Старо Нагоричане, Чешиново–Облешево, Зърновци, Карбинци, Пехчево, Лозово, Петровец, Кратово, Неготино и Ново село.
Това е широк пояс, който пресича значителна част от източната половина на страната.
Важно е обаче да се направи разграничение: посочването на една община в решението не означава непременно, че цялата ѝ административна територия ще бъде обект на проучване. В публикувания двустраничен документ не са представени карта, площ или координати на конкретните проучвателни граници. Тези параметри се очаква да бъдат уточнени в последващата тръжна документация.

Проучване не означава разрешение за добив
Понятието „концесия“ често се свързва директно с изграждането на рудник, но настоящото решение се отнася до различен и много по-ранен етап.
Проспекционните геоложки проучвания имат за цел да установят дали на дадена територия съществуват геоложки структури и минерализации, които заслужават по-задълбочено изследване.
Те не предоставят автоматично право за:
- промишлен добив;
- изграждане на рудник и преработвателно предприятие;
- експлоатация на конкретно находище;
- извличане и продажба на минерални суровини.
Самото Министерство на енергетиката, минното дело и минералните суровини на Северна Македония разглежда като отделни административни направления концесиите за проспекционни проучвания, концесиите за подробни геоложки проучвания и концесиите за експлоатация. Това разграничение е видимо и в официалния списък на административните процедури на министерството.
Следователно, ако бъде открит перспективен локалитет, преминаването към подробни проучвания и евентуален бъдещ добив ще изисква допълнителни решения, договори, техническа документация и съответните разрешителни процедури.
Как ще бъде избран концесионерът
Процедурата трябва да бъде проведена чрез публична покана и електронен търг.
Правителството предвижда създаването на специална комисия по предложение на министъра на енергетиката, минното дело и минералните суровини. Комисията трябва да бъде формирана в срок до 360 дни от влизането на решението в сила.
След създаването си тя ще подготви:
- тръжната документация;
- публичната покана;
- проекта на концесионния договор;
- изискванията към кандидатите;
- критериите за оценяване;
- техническите и финансовите условия.
Подготвената документация ще бъде внесена за одобрение от правителството. След одобряването ѝ публичната покана трябва да бъде обявена в срок от десет дни. Самата процедура по предоставяне на концесията трябва да се проведе до 360 дни след формирането на комисията.
Таксата за получаване на тръжната документация е определена на 6000 македонски денара.
Какво все още не е известно
Правителственото решение дава началната правна рамка, но оставя редица важни въпроси за следващия етап.
Все още не са публикувани:
- точните координати и площта на пространството „Изток“;
- конкретната програма за геоложки дейности;
- срокът на бъдещата концесия;
- минималните инвестиционни ангажименти;
- началният размер на концесионното възнаграждение;
- техническите и финансовите изисквания към кандидатите;
- конкретните метали, които ще бъдат основен обект на търсене.
В решението е използвано общото определение „метални минерални суровини“, без да бъдат изброени отделни метали.
Тези подробности ще бъдат особено важни за оценката на реалния мащаб на инициативата и интереса, който тя може да предизвика сред местни и международни компании.
Балканите отново влизат във фокуса на геоложките проучвания
Решението на Северна Македония е част от по-широка тенденция към активизиране на геоложките изследвания и инвестициите в минерални суровини на Балканите.
В съседна Сърбия международни компании разширяват проучванията за мед, злато и свързани метали. Geotopia вече представи новите проучвания за мед и злато в Източна Сърбия, които показват засилващия се интерес към геоложкия потенциал на региона.
Този интерес се развива и на фона на новата европейска политика за намаляване на зависимостта от външни доставчици. Както Geotopia писа, Европа вече определя критичните суровини като стратегически приоритет, свързан с индустриалната конкурентоспособност, енергийната сигурност и отбранителните способности.
В този контекст геоложката информация се превръща в актив със стратегическо значение. Държавите, които познават по-добре собствените си ресурси, могат по-реалистично да планират бъдещата си икономическа и индустриална политика.
Какво предстои
Следващата ключова стъпка ще бъде създаването на комисията и публикуването на тръжните условия.
Именно тогава ще стане ясно:
- каква точно територия ще бъде проучвана;
- какъв срок ще бъде предоставен на концесионера;
- какви геоложки дейности ще бъдат задължителни;
- кои компании могат да участват;
- как ще бъдат оценявани предложенията;
- какви финансови и технически гаранции ще бъдат изисквани.
Докато тези документи не бъдат публикувани, решението следва да се разглежда като начало на административен и проучвателен процес, а не като одобрение на конкретни рудници.
Geotopia мнение: Геоложкото знание е стратегически ресурс
Решението на Северна Македония показва, че държавите на Балканите започват да гледат по-сериозно на минералния си потенциал.
Геоложкото проучване не е равнозначно на добив. То е начин да бъде установено какво се намира под земната повърхност, в какви количества и дали изобщо съществува икономически перспективен ресурс. Без надеждни геоложки данни няма нито информирана държавна политика, нито реална оценка на възможните инвестиции и рискове.
Мащабът на пространството „Изток“ обаче изисква ясни карти, прозрачни условия, професионално проведена процедура и публичност на резултатите. Истинската стойност на инициативата няма да се измерва само с броя на проучените територии, а с качеството на събраната информация и начина, по който тя ще бъде управлявана в обществен и икономически интерес.


Докато в Северна Македония държавата активно насърчава геоложките проучвания и търси нови находища на стратегически и метални суровини, в България твърде често сме свидетели на административни забавяния, политическо колебание и силен натиск срещу всеки нов проект. Геоложките проучвания не означават автоматично изграждане на мина – те са начин да разберем с какви природни ресурси разполага страната. Без проучвания няма нови находища, няма инвестиции, няма работни места и няма суровинна независимост. В свят, в който Европа се стреми да осигури собствен достъп до критични суровини, България не може да си позволи да изостава. Време е да превърнем геологията и минералните ресурси в национален стратегически приоритет, а не в тема, доминирана от страхове и дезинформация.